Предизвикателства за ТЕЦ по време на отоплителния сезон: Може ли амонячната десулфуризация да превърне разходите за отстраняване на гипс в стойност?

За централизираните топлоелектроцентрали (ТЕЦ) отоплителният сезон е един от най-натоварените периоди през годината. Натоварването на котлите се увеличава, обемът на димните газове расте, а системите за десулфуризация на димните газове (FGD) работят непрекъснато при изискващи условия.

Едновременно с това се генерират големи количества десулфуризационен гипс. В зависимост от мощността на централата и експлоатационните ѝ условия дневното производство може да достигне десетки или дори стотици тона. Материалът трябва да се съхранява, транспортира и в крайна сметка да се използва или отстрани.

За операторите на завода това е нещо повече от въпрос на управление на околната среда. Това е също така сезонна операционна разходна статия, която става особено забележима, когато закупуването на гориво и изискванията за топлоснабдяване вече оказват натиск върху паричния поток.

Растящата цена на гипса от десулфуризация

Икономическата стойност на гипса от десулфуризация варира значително в различните региони. Местният спрос за строителни материали, разстоянията за транспортиране и качеството на продукта всички влияят върху това дали гипсът може да се продава, прехвърля или отстранява срещу разход.

Новите данни от проекти илюстрират разликата.

През отоплителния сезон 2025–2026 проектът за отстраняване на гипс на Weihai Thermal Power Group е регистрирал базова цена от -30 юана на тон и допълнителна цена, базирана на стойността, от -15 юана на тон. На практика завода е трябвало да плаща за отстраняването на гипса.

В сравнение с това Ченгдэ Лонсяо Хийтинг определи максимална цена от 66,7 юана на тон за проекта си по отстраняване на гипс за периода 2026–2027 г. Хебей Хуадянь Шиджачжуан Юхуа Термал Пауър плати 56,1 юана на тон за отстраняване на гипс през февруари и март 2026 г. Цзянсу Цзяи Термал Пауър регистрира оферта от 155 юана на тон за своя проект по десулфуризационен гипс за 2026 г.

Тези цифри показват колко различни могат да бъдат икономическите условия от едно място до друго. Обаче по-широката предизвикателства остава една и съща: производството на гипс е концентрирано по време на отоплителния сезон, а електроцентралите трябва да осигурят складиране, транспортиране и отстраняване дори когато пазарното търсене е ограничено.

С увеличаването на изискванията за управление на твърдите отпадъци тези разходи заслужават по-голямо внимание при дългосрочното планиране на системи за флуоридно-газово пречистване (FGD).

Разходите за въглерод усилват натиска

Отстраняването на гипс е само част от уравнението за оперативните разходи. Управлението на въглерода става още един важен фактор за електро- и топлоцентрали.

Според цифрите, цитирани в първоначалния анализ на отрасъла, цените на китайските национални квоти за въглерод са колебали между приблизително 96,5 юана и 100 юана за тон през август 2026 г., спрямо средна дневна затворена цена от 63,27 юана за тон през декември 2025 г.

Химичната реакция, свързана с десулфуризацията въз основа на варовик, също отделя CO₂. Оценката е приблизително 0,75 тона CO₂ за всеки тон абсорбиран диоксид на сярата.

С увеличаването на вниманието към разходите за въглерод тези свързани с реакцията емисии стават още един фактор, който заслужава внимание при оценката на технологиите за десулфуризация.

За ТЕЦ-овете отстраняването на гипс и разходите, свързани с въглерода, все повече са взаимосвързани. И двете оказват влияние върху икономиката на поддържането на съответствие с екологичните изисквания на дълга срока.

Десулфуризация с амоняк: от производство на гипс до възстановяване на амониев сулфат

Десулфуризацията на димните газове въз основа на амоняк предлага различен подход за премахване на диоксида на сярата.

Вместо варовик като абсорбент и производство на гипс като основен страничен продукт, процесът използва амоняк за абсорбиране на SO₂ и произвежда амониев сулфат.

Това създава възможност за свързване на промишлената обработка на димни газове с пазара на торове.

Времето е особено подходящо за ТЕЦ. Отоплителният сезон обикновено завършва между края на февруари и март, което съвпада с важен период за подготовката на пролетни торове в Китай.

Няколко промишлени предприятия вече са демонстрирали потенциала на този подход.

През април 2026 г. компания „Чжунтянь Хечуан“ съобщи за производството на амониев сулфат чрез ресурсно използване на димните газове от топлоелектрически централи. Топлоелектрическото поделение на „Яндзи Петрохимикъл“ използва амонячен десулфуризатор, за да превръща SO₂ от димните газове на котлите в амониев сулфат и регулира обема на продукцията според товара върху котлите. До март 2026 г. „Чжун’ан Юнийтед“ беше доставила повече от 3000 тона амониев сулфат на производители на комплексни торове.

Тези примери илюстрират как възстановяването на странични продукти може да стане част от по-широка индустриална стратегия за ресурсно използване.

Защо пазарът на пролетни торове има значение

Пазарните цени предоставят допълнителен контекст относно потенциалната стойност на амониев сулфат.

Към края на февруари 2026 г. средната фабрична цена на амониев сулфат за коксови цели в провинция Шандун беше приблизително 1087,5 юана на тон, докато цената на амониев сулфат за производство на капролактам беше около 1180 юана на тон.

Към края на април 2026 г. основните цени за сулфат амониев, получен като страничен продукт от електроцентрали и коксови заводи, достигнаха приблизително 1480–1600 юана на тон. Сулфат амониев от класа за електроцентрали в Шандун се продаваше на около 1595 юана на тон.

Следователно краят на отоплителния сезон съвпада с период, по време на който търсенето на торове може да поддържа използването на възстановения сулфат амониев.

Разбира се, пазарните цени сами по себе си не определят рентабилността на проекта. Трябва да се вземат предвид и качеството на продукта, консумацията на амоняк, разходите за възстановяване, капацитетът за съхранение, транспортирането и местните пазарни условия.

Все пак това сравнение подчертава важна разлика между двата метода за десулфуризация (FGD):

• Десулфуризация с варовик-гипс: Произвежда гипс, чието съхранение, транспортиране, използване или отстраняване може да води до допълнителни разходи.

• Десулфуризация с амоняк: Произвежда сулфат амониев, който може да има търговска стойност, стига да отговаря на съответните спецификации за торове и да има достъп до подходящ пазар.

Преобразуване на калций в амоняк: Път за модернизиране на съществуващи инсталации

За ТЕЦ, които вече използват системи за десулфуризация с варовик и гипс, преминаването към амонячна десулфуризация не задължително означава разрушаване на съществуващата кула и започване от нулата.

Преобразуването от калций в амоняк предоставя потенциален път за модернизиране. В зависимост от състоянието и конфигурацията на съществуващата инсталация, подходящи кули, фундаменти, сгради и свързано оборудване могат да бъдат повторно използвани. Това може да помогне за контролиране на инвестициите при модернизиране на процеса за пречистване.

MirShine Group е разработила технология за преобразуване от калций в амоняк за промишлено третиране на димни газове. Съобщените технически показатели включват:

• Ефикасност на отстраняването на SO₂ над 99,5 %.

• Степен на възстановяване на амоняка поне 99 %.

• Продукт сулфатен амоний, отговарящ на стандартите за земеделски торове.

Подходът за модернизация е проектиран така, че да се използват максимално подходящите съществуващи кулони за десулфуризация и сгради на централата, като обхватът на действителните модификации се определя от условията на мястото и инженерните оценки.

За операторите на ТЕЦ стойността на този подход надхвърля простата замяна на един процес за десулфуризация с друг. Той създава възможност за преосмисляне на взаимовръзката между контрола на емисиите, управлението на страничните продукти и операционната икономика.

По-ефективно използване на отоплителния сезон

Отоплителният сезон оказва значително натоварване върху ТЕЦ. Операторите трябва да осигуряват надеждно топлоснабдяване, като едновременно гарантират стабилността и съответствието на системите за третиране на димните газове.

При традиционната калциева десулфуризация през този период се получават големи количества гипс, което потенциално води до значителни разходи за отстраняването му. Амонячната десулфуризация предлага алтернативно решение: преобразуване на серния оксид, премахнат от димните газове, в амониев сулфат – продукт, който може да навлезе на пазара за торове след отоплителния сезон.

За индустриалните оператори ключовият въпрос вече не е просто къде да изпратят гипса, получен през зимата.

Въпросът е дали серният оксид, премахнат от димните газове, може да се превърне в възстановяем ресурс, а не в още един елемент от операционните разходи.