Защо все повече компании разглеждат преобразуването на калций в амоняк за системи за десулфуризация на отпадъчни газове (FGD)?

Десулфуризацията с варовик и гипс се използва от десетилетия. Това е зрели технология с обширно инженерно опит и продължава да бъде важна десулфуризация на димни газове технология за промишлени обекти.

Защо тогава все повече компании сега обръщат по-голямо внимание на преобразуване от калциево към амонячно ?

Отговорът не е, че десулфуризацията с варовик и гипс изведнъж е престанала да работи.

Реалната промяна е в очакванията на компаниите от една FGD система.

Спазването на граничните стойности за емисиите на SO₂ продължава да е основното изискване. Но за система, която може да работи в продължение на много години, компаниите все повече насочват вниманието си над самото спазване на емисионните изисквания. Управлението на страничните продукти, пречистването на отпадъчните води, поддръжката, експлоатационните разходи, надеждността на системата и възможността за възстановяване на стойност от процеса на пречистване стават все по-важни елементи при вземането на решения.

Това е една от причините, поради които амонячното десулфуризиране отново привлича внимание.

1. Предизвикателството вече не е само премахването на SO₂

Основният принцип на десулфуризирането с варовик-гипс е добре установен. Варовикът се използва като абсорбент за премахване на SO₂ от димните газове, като основен страничен продукт се образува гипс.

От гледна точка на контрола на замърсяващите вещества технологията е зрелия.

Но след като една FGD система навлезе в дългосрочна експлоатация, предприятието трябва да се справя с повече от това дали концентрацията на SO₂ на изхода отговаря на зададените гранични стойности.

Какво става с гипса?

Как трябва да се управляват отпадъчните води?

Как може да се контролират мащабирането, отлаганията, запушванията и изискванията за поддръжка в продължение на години експлоатация?

Докато управлението на околната среда става все по-подробно, тези въпроси придобиват все по-голямо значение за промишлените оператори.

Използването и отстраняването на гипс получават все повече внимание, докато калциевите системи може също да включват управлението на вода с високо съдържание на хлориди при определени режими на експлоатация.

С други думи, завършването на проект за десулфуризация не означава, че всички предизвикателства в областта на управлението на околната среда са изчезнали.

За операторите на централи по-дългосрочните въпроси често са по-практични:

Ще остане ли системата стабилна? Могат ли експлоатационните разходи да бъдат контролирани? Могат ли страничните продукти да бъдат ефективно използвани?

2. От третиране на замърсявания до възстановяване на ресурси

Тук десулфуризацията с амоняк и преобразуването от калциеви към амонячни системи стават интересни.

В отличие от десулфуризацията с варовик-гипс, която произвежда гипс, амонячната FGD използва амоняк за абсорбиране на SO₂ и може да генерира амониев сулфат.

Това създава различно предложение за стойност.

Традиционно десулфуризацията е разглеждана предимно като екологична разходна статия: предприятието похарчва пари за премахване на замърсители от димните газове.

Обаче, ако се има предвид възстановяването на ресурси, диоксидът на сярата може да стане суровина за производството на полезен страничен продукт.

Следователно фокусът започва да се измества от:

„Колко струва премахването на замърсителя?“

до:

„Как може предприятието да осигури съответствие с изискванията за емисии, като по-ефективно използва материала, премахнат от димните газове?“

Амониевият сулфат, произведен чрез амонячна десулфуризация, може да се използва като материал, свързан с торовете, и също така може да бъде включен в по-нататъшното развитие на продукти, включително комбинации с органични торове или продукти, базирани на хуминови киселини.

За промишлени обекти, които експлоатират система за десулфуризация на отпадъчни газове (FGD) непрекъснато в продължение на много години, този подход за използване на ресурси може да стане важна част от общата икономическа оценка.

3. Дали преобразуването от калциево към амонячно означава пълно преустройство на всичко?

Това е един от най-важните въпроси за предприятия, които вече разполагат с системи за газово почистване (FGD) на базата на варовик и гипс.

Обектът може да е инвестирал значителни средства в съществуващото си оборудване, а системата все още може да функционира. Ако компанията желае да приложи амонячно десулфуризиране, дали трябва да започне от нулата?

Не задължително.

Преобразуване от калциево към амонячно означава модернизиране на съществуваща калциева FGD система до амонячна чрез промени в технологичния процес и оборудването.

В зависимост от конкретните условия на проекта, част от съществуващото оборудване може да се използва повторно, докато друго оборудване може да се монтира ново или да се модифицира.

Следователно тази концепция се различава от просто строителството на напълно нова FGD система.

За съществуващ промишлен обект това може да предложи алтернативен път:

модернизиране на съществуващия екологичен актив вместо автоматично заменяне на цялата система.

Разбира се, дали конкретна система може да бъде повторно използвана, зависи от нейната съществуваща конфигурация, състоянието на оборудването, технологичните изисквания и условията на обекта. Преди окончателното определяне на обхвата на модернизацията е необходим подробен инженерен анализ.

Това различие има значение за собствениците на предприятия.

Въпросът не е просто коя технология изглежда по-напреднала на хартия. Практическите въпроси са дали модернизацията може да бъде осъществена, колко от съществуващото оборудване може да се запази, как ще функционира модифицираната система и какви измерими подобрения може да осигури надстройката.

4. Техническите подробности зад стабилната амонячна десулфуризация

Преобразуването от калций в амоняк не е просто въпрос на замяна на един абсорбент с друг.

Амонячна Fgd система включва редица технологични и оборудванетни аспекти, които директно влияят върху дългосрочната експлоатация.

MingSheng Environmental Protection продължава да развива своята амонячна десулфуризационна технология чрез многократни поколения технически подобрения.

Тези разработки обхващат области като контрол на температурата, контрол на рН, концентрирана циркулираща течност, кристализация и сепарация, разпределение на димните газове и автоматизирано дозиране на амоняк.

Например контролът върху плътността на концентрираната циркулираща течност може да помогне за намаляване на натрупванията, отлаганията и запушванията.

Може да се използва аранжимент със самотечно циркулиране, за да се поддържа смесването в дъното на кристализационния резервоар и да се намали зависимостта от конвенционални механични бъркалки.

Технологията за слоеста сепарация може да отдели прозрачна течност за рециркулация от по-тежката суспензия, докато взаимосвързаните системи за управление могат да подпомагат автоматизираното дозиране на амоняк.

Тези въпроси може да изглеждат сравнително детайлизирани инженерни проблеми, но в крайна сметка те определят нещата, които най-много интересуват експлоатационния персонал на завода:

Колко стабилна е системата? Колко трудна е поддръжката? Могат ли експлоатационните разходи да бъдат контролирани?

5. Преобразуването на калций в амоняк е преизчисляване на дългосрочната стойност

Така защо компании, които години наред използват десулфуризация с варовик и гипс, все по-често разглеждат прехода към калциево-амонячен процес?

Отговорът не е, че традиционната калциева десулфуризация изведнъж е загубила стойността си.

По-скоро изискванията към системата за десулфуризация на отпадъчни газове (FGD) се променят.

В миналото първият въпрос беше:

Може ли системата да отстрани SO₂?

След това фокусът се разшири до:

Може ли да се постигнат ултра-ниски нива на емисии?

Днес все повече оператори задават допълнителни въпроси:

• Как трябва да се обработват страничните продукти?

• Как могат да се контролират дългосрочните експлоатационни разходи?

• Какви са изискванията за управление на отпадъчните води?

• Колко поддръжка ще изисква системата?

• Може ли съществуващото FGD оборудване да бъде модернизирано?

• Може ли екологичната система да генерира допълнителна стойност чрез възстановяване на ресурси?

Преобразуването калций-амоняк осигурява път за модернизация на съществуващите системи варовик-гипс.

Вместо автоматично заместване на работеща FGD система, подходът оценява как съществуващото оборудване и инфраструктура могат да бъдат комбинирани с промени в процеса и оборудването, за да се осъществи преход към десулфуризация с амоняк.

Едновременно с това възстановяването на SO₂ става част от общата верига на стойността.

6. Какво трябва да оценят електроцентралите преди модернизация?

За компаниите, които разглеждат модернизация от калций към амоняк, решението трябва да се основава на действителното състояние на съществуващата система, а не само на избора на технология.

Практична оценка може да включва:

• Съществуваща конфигурация на процеса за дезоксидация на отпадъчни газове

• Състояние и оставащ срок на експлоатация на основното оборудване

• Обем на отпадъчните газове и концентрация на SO₂

• Съществуваща система за третиране на отпадъчни води

• Производство и изисквания за отстраняване на гипс

• Налично пространство за модифицирано или ново оборудване

• Възможност за използване на амониев сулфат

• Очаквани разходи за експлоатация и поддръжка

• Изисквана емисионна производителност

• Дългосрочни условия за гориво и експлоатация

Този тип оценка помага да се определи дали ретрофита е технически и икономически подходящ и кои части от съществуващата система могат да бъдат запазени.

За установено промишлено предприятие тази инженерна оценка често е отправната точка за реалистичен план за модернизация.

7. Друг начин за мислене относно инвестициите в FGD системи

Растящият интерес към преобразуването на калций в амоняк отразява по-широко изменение в начина, по който промишлените компании оценяват екологичните си системи.

FGD системата вече не се възприема само като оборудване за отстраняване на SO₂.

Тя е актив за дългосрочна експлоатация.

Стойността ѝ е свързана не само с емисионните показатели, но и с поддръжката, управлението на отпадъчни води, обработката на странични продукти, възстановяването на ресурси, енергийното потребление и способността за адаптация към бъдещи изисквания.

Това е насоката, задвижваща постоянното развитие на MingSheng Environmental Protection в областта на преобразуването на калций в амоняк и технологиите за възстановяване на SO₂ .

За заводите, които са експлоатирали системи за десулфуризация с варовик-гипс в продължение на много години, въпросът не е непременно дали съществуващата технология е била правилна или погрешна.

По-практичният въпрос е дали съществуващата система може да бъде модернизирана, за да се създаде по-голяма дългосрочна стойност.

Затова преобразуването от калций в амоняк привлича все по-голямо внимание: то предлага потенциален път за съществуващите активи за десулфуризация да преминат от просто третиране на замърсители към по-интегриран контрол на емисиите и използване на ресурси .